Публикации

Нов живот без бактерии

След поредното посещение при доктора и поредната рецепта с вече тесноспектърен антибиотик за лечение на някаква си бактерия, ми писнА!
Просто си казах , че започвам нов живот. Малко се отплеснах и в новия с живот си представих  сламена къща на брега на кристално чист пясък и прозрачна вода, тайландски масаж, коктейли в кокосов орех, но това отплескване и блажената ми физономия изтраяха до гласоподадената команда от банята: Готов съъъъъъъъм!
Та, за новия ми живот. Много скромно реших да се пазя от всякакви нечистотии, видими и невидими микроорганизми  и общо взето всичко, което може да причини инфекции. Затова и цяла една ваканция на морето изкарах с рев, инат и зверско стискане да не вляза в морето. Предпоследния ден помолих любезно семейството си да ме затрупат с пясък до врата и да ме снимат за спомен от морето.
След едно денонощие и посред нощ ме разкопа една изключително любезна немска овчарка, на която завидях как свободно  си върши малката нужда без притесненя от бактерии.
В хо…

Поосъвременен метод за наказание

На вниманието на всички родители: ако ви е писнало да сте психолози, да обяснявате причинно-следствени връзки в поведението на детето си, да потискате крясъците, шамарите, ритниците, псувните и заплахите за безвъзвратното отвличане на наследника от осмоглаво, четириоко (на всяка глава) и (разбира се) животозастрашаващо същество,отговарящо на името: Кина, предлагам следния стар, но ъпгрейднат метод за изтезание , т.е. възпитание:- посочете му ъгъла, в който печката за дърва излъчва най-много топлина. Това ще го обърка, понеже такава не е виждало и ще ви спечели време, в което да си попсувате освободено и на ум. Може и да си го тананикате, важно е само да бъде енергично, да не се улови от детето негативизма. След това му кажете да отиде там, да се обърне с гръб към вас и да си вдигне ръцете високо. Това за него ще е ново и от чиста доза нездраво любопитство ще го направи, ината му с инат, че и с крак ще тропне, ще изръмжи и безцеремонно ще се изплюе. Тогава ще се сетите, че нямате дърво…

Да убиеш госта си с храна - теории

Ние, хората в Родопите, сме известни с гостоприемството си. Едва ли някой, някога е дошъл тук с мисълта, че ще си тръгне преял и ошишкавял. Не. Колкото и да сте слушали за родопското гостоприемство, това само с ядене се проверява. Противно на традицията ни да гостѝм и да слагаме на масата храна в количества  като за слонове , извървели пътя от подсахарска Африка до Смолянско пеша и само с мисълта за една едничка родопска баба, която да ги нахрани, ние по принцип не ядем толова! А откъде тогава се е насадило това желание да убиеш госта си от ядене? След дълбок размисъл,  няколко интервюта на безопасно разстояние, от което предупреждавах, че съм яла и ми е по-лошо от на Али Ръза , наблюдения и сведения от безброй пострадали, така де - яли,  сведох теориите до тези топ 5:
(вмятам набързо , че интервюираните лица са от висшата лига с най-висок ранг и към тях се обръщаме само с "Бабо" и затова теориите са изведени на диалект)1."Оти е грозно" . 
2. " Ейсекава хрАна, …

Черно-бяла муза

Клавишът бял е свят свободен,за любов, въздишка и момент преломен. Докосван нежно или бурно, емоцията поема и изкарва във ноктюрно.Клавишът бял е свят различен, за усещане и трепет романтичен.Клавишът бял живее и твори, клавишът черен неговия свят краси. Черно-бяла муза е светът, във който чист и бистър е погледът. Черно-бяла муза е светът, във който заживява пак историята, митът.  Черно-бял е светът, където простичко се живее, не се големее и сърцето винаги се смее...

Не се знае

В заблудата ли се загубих, в прозрачното ли бъдеще?  Усилено търсех отговори, насилено дори. Сякаш от удара ми вътрешен, болката ще го роди.  На бял свят отговор от болка да се появи.  Сливаха ми се картини, до една еднакви - до края чужди,  Тъмно е в светлината на душата.  По стълбите се качвах, но озовах се долу.  Гледах нагоре, но усещах се ниско.  Като ураган и потоп , земетресение от най-дълбоките пластове. Така се случи.  Объркано, упорито, болезнено, бавно по стълбите нагоре.  Промяната.  Дали е пълна? Не се знае...


Целувка в цвят венге и форма на дъга

***

Целувка в цвят венге и форма на дъга, потъна шумно и подаде навън ръка.
Над водната прозрачна синева, птица спусна се и погледа си прикова.
Във въздуха дъхът ѝ малко по малко примря, размаха бавно пъстрите си крила, целувката успя и под едно крило прибра.
Полетяха птица и целувка във форма на дъга, към скалата , дето свърза ги завинаги обичта...

***

Прелива, за да свети

***


Прелива със сила необяснима, чаша все по-ярка.
Пълни се бавно до горе, после удрят вълни по ръбове без покрови.
Огън във нея не гасне, даже разпалва, засилва водната стихия.
Чашата е малка, а така бездънна.
Вплитат се светлина и вода, като младост бурна и красива суета. Облаци издига, носят бреме, излива го скоро дъжда.
Кратък е, не стига за сега,
но докато трае тая стихия, спря.
Ще утихнат водите, ще отмине младостта. Ще се върне и дъжда.
Чашата бездънна ще укроти вълните. Огънят ще угасне , тихо пламъче ще тлее,
за да топли чашата смирена, за да свети нейде мъничка тъма.